Pirin Hill и Виртуални пътешествия по света до Базов лагер на Еверест 5364 м.

За втори път организираме група в Непал, този път всичко е двойно по-предизвикателно и двойно по-емоционално. Целта е една единствена – Базов Лагер на Еверест - 5364 м. По-късно разбрахме, че не пристигането, а самото пътуване е това, от което всички истински имаме нужда.

Приготвяне на багажа

Багажът ни е опакован изключително прецизно, защото имаме право само на 15 кг, в които да вмъкнем летни дрехи за Катманду (около 20-25 градуса) и малко по-дебели за дванайсетте дни, които ни очакват в Хималаите. Началото на ноември се слави с най-хубавия период за трекинг в годината – ясно небе и топло време. По това време температурите в планината през деня са около 10-12 градуса, а вечерта падат до 0.

След първия ни опит в Непал, преди около 2 години, вече знаем на какво трябва да заложим в екипировката, за да се чувстваме напълно комфортно. Чорапите са важна част от всичко това. Спираме се на Pirin Hill, заради цвета, удобството и топлината. Правилно прочетохте – започваме с цвета...

Ех, Катманду!

Катманду е един от най-цветните градове, които някога сме виждали. Цветен във всеки смисъл на думата. Пристигаме в столицата на Непал, представете си, точно по времето на един от най-важните, красиви и цветни празници в местната хиндуистка култура – Дивали (равносилен на нашата Коледа). Е може ли на такъв празник, да не се облечем възможно най-цветно? Тук влизат в употребата любимите ни свежи ретро чорапи.

Двата дни в Катманду, посветени на местните забележителности се изнизват изключително бързо и в 5 часа̀ на 3-тия ден, нашата малка и бойна GoLive група се насочва към летището. Тук идва ред на един от любимите ни моменти в пътуването, а именно кацането на едно от най-опасните летища в света - Лукла. 2800 м надморска височина с една единствена писта около 527 м, завършваща с пропаст, са само част от “симпатичните” характеристики на летището. Нямаме търпение!

Кацнахме успешно и от тук нататък ни очакват 12 емоционални дни в Хималаите.

Намче Базар

В пътя си до базов лагер на Еверест минаваме през няколко ключови места. Първото е Намче Базар. Настаняваме се в един от местните лоджове (тип хижа, но доста по-висок клас от нашите), обличаме по-топлите дрехи и тук идва ред и на по-дебелите ни Try to Fly чорапи. След дълго обмисляне и отново препратка към 15 килограмовия багаж, решаваме да вземем 6 чифта “мериносови” Try to Fly и 5 чифта от памучните цветните чорапи (вторите използваме следобедите, когато ние и краката ни почиват и сме сменили трекинг обувките с леките и удобни маратонки, а пък и да има цвят, нали сме в цветния Непал?!).

Запомняща се среща

В Намче Базар всъщност осъществяваме една от най-вълнуващите срещи на пътешествието – тази с личния шерпа на трагично загиналия през 1984 г. български алпинист Христо Проданов (първият българин, който покорява Еверест). Съвсем случайно, от дума на дума с домакина в нашата къща за гости разбираме, че Чованг Ринджи (шерпа) живее на три къщи по-нагоре от склона. Уговаряме си среща, а следобеда и вечерта ни минават в разкази за славни постижения в алпинизма, за България, за Еверест, за Непал, и за чисто човешки отношения. С малко сълзи и много благодарности се разделяме с Ринджи с пожелания да се видим отново, но този път на наша територия – в България.

На 5000 м в небесата

Дните ни до 5000 м, един с един не си приличат, пейзажите се сменят, зеленината и горите започват да изчезват от около 4000 м нагоре. Преминаваме през най-високия хотел в света – Everest View, най-високата пекарна, най-високата кафене, всичко е най-най... защото сме в подножието на най-високия връх в света – Еверест.

Гледките буквално ни омагьосват – виждаме Ама Даблам, Лхотце, Нупце, Еверест – на една ръка разстояние. Пътят ни води до един от най-големите будистки манастири в Хималаите – Тенгбоче. Тук разбираме, че в тази част на планината, голяма част от населението са етнически тибетци, а религията, която изповядват е будизъм.

Имайки предвид, че голяма част от нас нямат никакъв опит във високата планина (до този момент – най-високия връх “покорен” от нас е Мусала) се справяме успешно с по-разредения въздух и с по-студеното време вечерта. Дружно установяваме, че температурите падат драстично в момента, когато слънцето се скрие. Вечерта повечето от нас предпочитат да спят в спален чувал (а ние - даже с един специален чифт Try to Fly , отделен само за спане). Шегата на страна, през нощта, когато тялото се отпусне, студът се усеща по съвсем различен начин. Още сутринта, всичко това изчезва като сън, с първите слънчеви лъчи, когато температурите мигновено се качват до почти 10 градуса.

Трекинг до базовия лагер

Трекингът до базов лагер на Еверест в никакъв случай не е един от най-тежките, съвсем постижим за хора, които обичат планината и такива в добро физическо състояние. Дните минават в около 5 часа ходене, качването на денивелация е постепенно, съобразено с възможностите на хора без опит във височини.

Чорапите Try to Fly пасват идеално на условията, които Хималаите ни предлагат – удобни и топли. Заради мериносовата вълна, един чифт носим няколко дни без да “генерира” миризма от тежките трекинг обувки.

Във вечерни игри и разговори около огъня, нощите и сутрините се нижат, когато на 8-мия ден стигаме до поставената цел – 5364 м – базов лагер на Еверест и то с любимите ни Pirin Hill чорапи, тези на животни.

Мисията - изпълнена

Слизайки надолу и осъзнавайки мащабите на мястото, ни идват на ум само философски мисли. Срещите с интересни хора продължават да ни зареждат. Попадаме случайно на човек изкачил 12 пъти Еверест, с последния жив шерпа от първото изкачване на Еверест през 1953 г (Канча Шерпа), със силните жени на Непал, с децата на Непал, с хората, които живеят простичко, но щастливо – високо в планината.

И тогава се сещаме за думите, че живеем в прекрасен свят, пълен с красота, очарования и приключенство. Няма край на приключенията, които можем да изживеем, само ако ги търсим с отворени очи.